съслужение
[sɐsɫuˈʒɛniɛ]
съслужение значение:
Какво е съслужение? Съвместно извършване на богослужение (литургия) от няколко духовници едновременно.
1. (църковно) Съвместно извършване на богослужение (литургия) от няколко духовници едновременно.
2. (книжовно) Съвместна служба или дейност (рядка употреба).
- Ударение
- съслужѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-слу-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- съслужения
Примери за използване на съслужение
(църковно)
- Празничната литургия бе отслужена в съслужение с духовници от съседните епархии.
(книжовно)
- Те работиха в пълно съслужение за постигане на общата цел.
Синоними на съслужение
Как се пише съслужение
Грешни изписвания: саслужение, съсложение, съслуженйе
Думата започва с представка съ-. Завършва на -ие, характерно за отвлечени съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слоужєниѥ
От 'съ-' (заедно) + 'служение'. Терминът е заимстван от църковнославянската традиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- архиерейско съслужение
- в съслужение с
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
