съсредоточаване
[sɐsrɛdotɔˈtʃavɐnɛ]
съсредоточаване значение:
Какво е съсредоточаване? Процесът на насочване на мисълта, вниманието или усилията в една определена посока, обект или дейност.
1. (пряко) Процесът на насочване на мисълта, вниманието или усилията в една определена посока, обект или дейност.
2. (военно дело) Събиране и струпване на войски или техника на едно място с определена стратегическа цел.
- Ударение
- съсредоточа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- със-ре-до-то-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съсредоточавания
Примери за използване на съсредоточаване
(пряко)
- Изисква се пълно съсредоточаване за решаването на тази задача.
- Шумът в залата пречеше на съсредоточаването на студентите.
(военно дело)
- Забелязва се съсредоточаване на военни сили по границата.
Синоними на съсредоточаване
Антоними на съсредоточаване
Как се пише съсредоточаване
Грешни изписвания: съсредоточава не, сасредоточаване, съсредуточаване, съсредотучаване, съсредоточъване, съсредоточавъне
Отглаголните съществителни на -не, образувани от глаголи на -а/-я, се пишат без двойно н, освен когато завършват на -енне (което е архаично или русицзъм). В съвременния български език формата е с едно н, освен ако не става дума за окончанията -нна, -нно при прилагателни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:среда
Произлиза от глагола 'съсредоточавам', който е калка (преводна заемка) на руското 'сосредоточить' или западноевропейски еквиваленти (con-centra). Коренът е 'среда' (център), с представка 'съ-' и суфикс за отглаголно съществително '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълно съсредоточаване
- липса на съсредоточаване
- способност за съсредоточаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
