съсредоточеност
[sɐsrɛdotoˈt͡ʃɛnost]
съсредоточеност значение:
Какво е съсредоточеност? Състояние на силна концентрация на вниманието и мисълта върху един обект или дейност; вглъбеност.
1. (психология) Състояние на силна концентрация на вниманието и мисълта върху един обект или дейност; вглъбеност.
- Ударение
- съсредото̀ченост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- със-ре-до-то-че-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- съсредоточености (рядко)
Примери за използване на съсредоточеност
(психология)
- Работата изискваше пълна съсредоточеност и прецизност.
- По лицето му се четеше изключителна съсредоточеност докато решаваше задачата.
Синоними на съсредоточеност
Антоними на съсредоточеност
Как се пише съсредоточеност
Грешни изписвания: съсрадоточеност, съсредуточеност, сасредоточеност, съсредотученост, съсредоточенуст
Пише се с двойно с в началото (представка със-) и с о в корена (род, сродно със среда/средище).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:среда/средище
Абстрактно съществително, образувано от миналото страдателно причастие 'съсредоточен' + наставката '-ост'. Коренът е свързан с идеята за център (среда, средище), калкира руското 'сосредоточенность'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна съсредоточеност
- липса на съсредоточеност
- изисквам съсредоточеност
