Енциклопедия на българския език

състрадателност

[sɐstrɐˈdatɛlnost]

състрадателност значение:

Какво е състрадателност? Способност за емоционално съпреживяване на чуждата болка или нещастие, съчетана с желание за оказване на помощ.

1. (психология / етика) Способност за емоционално съпреживяване на чуждата болка или нещастие, съчетана с желание за оказване на помощ.
Ударение
състрада̀телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
със-тра-да-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на състрадателност

(психология / етика)
  • Нейната вродена състрадателност я подтикна да стане доброволец в приюта.
  • Обществото прояви голяма състрадателност към жертвите на наводнението.

Синоними на състрадателност

Антоними на състрадателност

Как се пише състрадателност

Думата започва с представка съ- (не със), защото коренът 'страд' започва с група от съгласни 'стр', но първата 'с' се обеззвучава фонетично, но морфологично се запазва.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съ + страдати
Калка (буквален превод по части) от гръцкото 'sympatheia' или латинското 'compassio' (съ- + страдам), изразяващо споделяне на страданието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявявам състрадателност
  • християнска състрадателност