Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съучастнически

[sɐoˈt͡ʃastnit͡ʃɛski]

съучастнически значение:

Какво е съучастнически? Който се отнася до съучастник или е присъщ на съучастник; който изразява общо участие в тайна или нередна дейност.

1. (пряко) Който се отнася до съучастник или е присъщ на съучастник; който изразява общо участие в тайна или нередна дейност.
2. (като наречие) По начин, свойствен на съучастник; със знаци за тайно разбирателство.
Ударение
съуча̀стнически
Част на речта
прилагателно име, наречие
Сричкоделение
съ-у-част-ни-чес-ки
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съучастнически

(пряко)
  • Двамата си размениха бърз съучастнически поглед.
  • Тонът му беше съучастнически, сякаш споделяха голяма тайна.
(като наречие)
  • Той ми намигна съучастнически.

Синоними на съучастнически

Антоними на съучастнически

Как се пише съучастнически

Грешни изписвания: съучастничес ки, сучастнически, саучастнически, съочастнически, съучъстнически, съучастнйчески, съучастническй

Думата се пише слято. Съдържа представка съ- и корен -участ-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:съучастник
Производна дума от съществителното 'съучастник', образувана с наставката за прилагателни '-ески'. Самата дума 'съучастник' е калка (вероятно от руски или немски) на модела 'съ-' + 'участие'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съучастнически поглед
  • съучастническа усмивка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.