съчинителен
[sɐ.t͡ʃi.ˈni.tɛ.lɛn]
съчинителен значение:
Какво е съчинителен? Който се отнася до граматическото съчинение – свързване на равноправни, синтактично независими една от друга езикови единици (думи или изречения).
1. (езикознание) Който се отнася до граматическото съчинение – свързване на равноправни, синтактично независими една от друга езикови единици (думи или изречения).
- Ударение
- съчини'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-чи-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- съчинителни
Примери за използване на съчинителен
(езикознание)
- В изречението 'Той пее и танцува', съюзът 'и' е съчинителен.
- Между двете прости изречения има съчинителна връзка.
Синоними на съчинителен
Антоними на съчинителен
Как се пише съчинителен
Грешни изписвания: съченителен, сачинителен, съчйнителен, съчинйтелен
В корена на думата се пише и (от чин, съчинявам), а не 'е'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съчинявам
Произлиза от глагола 'съчинявам' (съставям, свързвам). В граматическия контекст е превод-калка, вероятно повлияна от руската терминология или латинското 'coordinatio'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съчинителен съюз
- съчинителна връзка
- съчинително свързване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
