съчинителстване
[sɐt͡ʃiniˈtɛlstvɐnɛ]
съчинителстване значение:
Какво е съчинителстване? Действието по глагола съчинителствам; занимание с писане на съчинения, литературна дейност (често с ироничен оттенък за графоманство или посредствено писане).
1. (книжовно) Действието по глагола съчинителствам; занимание с писане на съчинения, литературна дейност (често с ироничен оттенък за графоманство или посредствено писане).
2. (преносно) Измисляне на неверни твърдения, фантазиране или скалъпване на истории.
- Ударение
- съчинѝтелстване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ни-тел-ства-не
- Род
- среден
- Мн. число
- съчинителствания
Примери за използване на съчинителстване
(книжовно)
- Неговото постоянно съчинителстване му пречеше да си намери сериозна работа.
- Заради неуморното си съчинителстване, той натрупа купчини ръкописи, които никой не искаше да издаде.
(преносно)
- Това не са факти, а чисто съчинителстване от страна на защитата.
- Оставете това съчинителстване и кажете истината.
Синоними на съчинителстване
Антоними на съчинителстване
Как се пише съчинителстване
Грешни изписвания: съченителстване, сачинителстване, съчйнителстване, съчинйтелстване, съчинителствъне
Думата се пише с 'ъ' в първата сричка (представката 'съ-') и с 'и' в корена (от 'чин').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:съчиня
Произлиза от глагола 'съчинителствам', който е производен на съществителното 'съчинител' (автор, създател). Коренът е 'чин' (ред, направа) с представка 'съ-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- безплодно съчинителстване
- литературно съчинителстване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
