съчица
[ˈsət͡ʃit͡sɐ]
съчица значение:
Какво е съчица? Малка, тънка и суха пръчица, отчупена от дърво или храст; вейка, клечка.
1. (пряко) Малка, тънка и суха пръчица, отчупена от дърво или храст; вейка, клечка.
- Ударение
- съ̀чица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- съ-чи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- съчици
Примери за използване на съчица
(пряко)
- Старицата събираше сухи съчици в гората, за да накладе огън.
- Птичето носеше в човката си малка съчица за гнездото.
Как се пише съчица
Грешни изписвания: съчеца, сачица, съчйца
Думата се пише с ъ в корена и окончание -а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сък
Умалителна форма на думата 'сък' (суха клонка, вейка), която произлиза от старобългарската дума 'сѫкъ'. Образувана е чрез добавяне на умалителния суфикс '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- суха съчица
- събирам съчици
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
