Енциклопедия на българския език

същностен

[ˈsɤʃnostɛn]
Ударение
съ̀щностен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
същ-нос-тен
Род
мъжки
Мн. число
същностни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише същностен

Грешни изписвания: същноствен, сащностен, същнустен
Думата се пише с щ (щ = шт). Проверка може да се направи с думата същност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѫщьнъ
Произлиза от старобългарската дума за 'съществуващ', 'истинен', свързана с корена на глагола 'съм' (бъда). В съвременния език е дериват на съществителното 'същност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • същностен белег
  • същностна характеристика
  • същностен спор