Dumite-BG – онлайн речник за българския език

съюзница

[sɐˈjuznit͡sɐ]

съюзница значение:

Какво е съюзница? Държава или страна, която е встъпила в съюз с друга държава за постигане на общи цели, обикновено във военно или политическо отношение.

1. (политика/военно дело) Държава или страна, която е встъпила в съюз с друга държава за постигане на общи цели, обикновено във военно или политическо отношение.
2. (общо) Жена, която помага на някого в дадено начинание или споделя общи интереси и възгледи.
Ударение
съю̀зница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-юз-ни-ца
Род
женски
Мн. число
съюзнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съюзница

(политика/военно дело)
  • По време на войната страната беше вярна съюзница на великите сили.
  • България се явява важна съюзница в регионалните споразумения.
(общо)
  • В нейно лице той намери неочаквана съюзница в борбата срещу несправедливостта.

Антоними на съюзница

Как се пише съюзница

Грешни изписвания: сайюзница, съйюзница, саюзница, съюзнйца
Думата се пише с ю след гласната ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съюзъ
Женски род на 'съюзник'. Произлиза от корена 'съюз' (обединение, връзка), съставен от представката 'съ-' (с, заедно) и 'юз' (връзка, възел), плюс наставката за деятел от женски род '-ница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярна съюзница
  • политическа съюзница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.