т
[tɤ]
т значение:
Какво е т? Деветнадесетата буква от българската азбука, обозначаваща беззвучния зъбен преграден съгласен звук [т].
1. (лингвистика) Деветнадесетата буква от българската азбука, обозначаваща беззвучния зъбен преграден съгласен звук [т].
2. (физика) Символ за тон (мерна единица за маса), както и означение за температура (T) или време (t) във физичните формули.
- Част на речта
- съществително име, символ
- Сричкоделение
- т
- Род
- среден
- Мн. число
- т-та
Примери за използване на т
(лингвистика)
- Думата 'татко' започва с буквата т.
- Напиши едно голямо ръкописно Т.
(физика)
- Товарът тежи 5 t.
- t = 20°C
Как се пише т
Като название на буквата е от среден род (т-то). Като съкращение за 'тон' се пише без точка (t или т), освен ако не е в края на изречението.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тврьдо
Названието на буквата в кирилицата е произлязло от старобългарското 'тврьдо'. Графично произлиза от гръцката буква тау (Τ).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
