Dumite-BG – онлайн речник за българския език

табула

[tabuɫa]

табула значение:

Какво е табула? В Древния Рим – дървена дъсчица, покрита с восък, използвана за писане.

1. (история) В Древния Рим – дървена дъсчица, покрита с восък, използвана за писане.
2. (игри) Старинна игра на дъска, предшественик на днешната табла (бекгемън).
3. (философия/фразеология) Употребява се основно в израза 'табула раза' (чиста дъска) – съзнанието на новороденото, лишено от вроден опит.
Ударение
та'була
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-бу-ла
Род
женски
Мн. число
табули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на табула

(история)
  • Ученикът извади своята табула и стилус.
(игри)
  • Римските войници често играели на табула в свободното си време.
(философия/фразеология)
  • Според Лок умът е табула раза при раждането.

Синоними на табула

Как се пише табула

Грешни изписвания: тъбула, табола
Пише се с у в средата на думата, според латинския оригинал.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:tabula
Директна заемка от латински език, означаваща 'дъска', 'таблица' или 'плоча'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • табула раза
Фразеологизми:
  • табула раза (чиста дъска)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.