табуретка
[tɐboˈrɛtkɐ]
табуретка значение:
Какво е табуретка? Вид стол без облегалка и подлакътници, обикновено с мека седалка, предназначен за сядане на един човек.
1. (бита) Вид стол без облегалка и подлакътници, обикновено с мека седалка, предназначен за сядане на един човек.
- Ударение
- табурѐтка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- та-бу-рет-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- табуретки
Примери за използване на табуретка
(бита)
- Тя придърпа една ниска табуретка до камината.
- В хола имаше диван и две кожени табуретки.
Синоними на табуретка
Как се пише табуретка
Грешни изписвания: таборетка, тубаретка, таборедка
Думата е чуждица и правописът ѝ следва традицията на заемане; пише се с 'у' във втората сричка.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:tabouret
Заемка от френски език (tabouret), умалително от старофренски 'tabour' (барабан), поради приликата във формата на някои от първите подобни мебели.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кухненска табуретка
- тапицирана табуретка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
