Dumite-BG – онлайн речник за българския език

талигаджия

[tɐligɐˈd͡ʒijɐ]

талигаджия значение:

Какво е талигаджия? Човек, който кара талига; каруцар.

1. (бита) Човек, който кара талига; каруцар.
Ударение
талигаджѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-ли-га-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
талигаджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на талигаджия

(бита)
  • Старият талигаджия шибна конете и колата потегли с дрънчене по калдъръма.
  • На пазара се бяха събрали талигаджии от всички околни села.

Синоними на талигаджия

Как се пише талигаджия

Грешни изписвания: талегаджия, талигажия, тълигаджия, талйгаджия, талигъджия, талигаджйя
Пише се с 'и' във втората сричка (от 'талига') и с 'джия' за обозначаване на професия/занятие.

Етимология

Произход:Български (с турско влияние)
Оригинална дума:талига
Образувано от съществителното 'талига' (което може да е от прабългарски, тюркски или руски/монголски произход - 'телега') и наставката за занятие от турски произход '-джия'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.