тамян
[tɐˈmjan]
тамян значение:
Какво е тамян? Ароматна смола, добивана от някои видове тропически дървета (Boswellia), която при изгаряне отделя силен благоуханен дим; използва се широко в църковни ритуали и богослужения.
1. (религия / ботаника) Ароматна смола, добивана от някои видове тропически дървета (Boswellia), която при изгаряне отделя силен благоуханен дим; използва се широко в църковни ритуали и богослужения.
2. (преносно) Ласкателство, прекалена похвала (остаряла или иронична употреба).
- Ударение
- тамя̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- та-мян
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тамяни
Примери за използване на тамян
(религия / ботаника)
- Свещеникът прекади иконите с тамян.
- В стаята се носеше тежка миризма на тамян и восък.
(преносно)
- Не ми кади тамян, а кажи истината право в очите.
Синоними на тамян
Антоними на тамян
Как се пише тамян
Грешни изписвания: темян, тамиян, тъмян
Думата се пише с я (тамян). Проверката може да се направи чрез формата за множествено число (ако имаше променливо 'я', то би преминало в 'е', но тук коренът е непроменлив в съвременния език, макар диалектно да се среща 'темян').
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:θυμίαμα
Заета от средногръцки (thymiama) със същото значение, произлизаща от старогръцкия глагол θυμιάω (thymiaō) – „кадя, изгарям (за жертвоприношение)“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мирише на тамян
- черковен тамян
- запалвам тамян
Фразеологизми:
- бяга като дявол от тамян
- кадя тамян някому
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
