Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тамянче

[tɐˈmʲant͡ʃɛ]

тамянче значение:

Какво е тамянче? Малко парче (зърно) тамян.

1. (пряко) Малко парче (зърно) тамян.
2. (ботаника) Народно наименование на тревисто растение от род Plectranthus (най-често Plectranthus coleoides), отглеждано като декоративно цвете, което издава специфичен аромат, наподобяващ тамян.
Ударение
тамя̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
та-мян-че
Род
среден
Мн. число
тамянчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тамянче

(пряко)
  • Бабата сложи едно тамянче върху въглена в кадилницата.
(ботаника)
  • На перваза в кухнята растеше кичесто тамянче, което гонеше молците.

Синоними на тамянче

Как се пише тамянче

Грешни изписвания: тамянче, темянче, тъмянче
Пише се с променливо я (тамян - тамянче).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:θυμίαμα (thymiama)
Умалителна форма на 'тамян'. Основната дума идва от средногръцкото 'thymiama', през старобългарски. Наставката '-че' индикира малък размер или се използва за наименование на растение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стайно тамянче
  • ароматно тамянче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.