танин
[taˈnin]
танин значение:
Какво е танин? Органично вещество с тръпчив вкус, което се съдържа в корите на много растения (дъб, смрадлика), в гроздето, чая и др. Използва се за щавене на кожи и в медицината.
1. (химия) Органично вещество с тръпчив вкус, което се съдържа в корите на много растения (дъб, смрадлика), в гроздето, чая и др. Използва се за щавене на кожи и в медицината.
- Ударение
- тани'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- та-нин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- танини
Примери за използване на танин
(химия)
- Червеното вино съдържа танини, които му придават характерна стипчивост.
- Танинът се използва в индустрията за обработка на сурови кожи.
Синоними на танин
Как се пише танин
Грешни изписвания: тани, таннин, тънин, танйн
Думата се пише с едно н в средата.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:tanin
От френски 'tanin', произлизащо от 'tan' (дъбилна кора, стрита дъбова кора).
Употреба
Чести словосъчетания:
- богат на танин
- екстракция на танин
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
