тача
[ˈtat͡ʃə]
- Ударение
- та̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- та-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Как се пише тача
Грешни изписвания: тъча
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на -а (тача), в 3 л. мн.ч. на -ат (тачат).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неизвестен
Етимологията не е напълно изяснена. Свързва се с диалектни форми за 'пазя', 'грижа се' или със старинни корени, означаващи 'мълча/почитам' (срв. лат. tacere - мълча, но връзката е хипотетична).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тача паметта
- тача традициите
- дълбоко тача
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
