тая
[taˈja (глагол) ˈtajɐ (местоимение)]
тая значение:
Какво е тая? Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо.
1. Скривам в себе си, като не позволявам да се забележи, да се разбере; прикривам, спотаявам. Скривам се, спотаявам се; не позволявам да ме видят. Съдържам се в нещо, без да се откроявам видимо.
- Ударение
- тая' / та'я
- Част на речта
- глагол, местоимение
- Сричкоделение
- та-я
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- тая се
Форми на думата тая 53
- тай
- тайте
- таели
- таеше
- таейки
- таелите
- таен
- таена
- таени
- таено
- таения
- таената
- таените
- таеният
- таеното
- таи
- таим
- таиш
- таите
- таил
- таила
- таили
- таило
- таилия
- таилата
- таилите
- таилият
- таилото
- таих
- таиха
- таихме
- таихте
- таят
- таял
- таяла
- таяло
- таялия
- таялата
- таялият
- таялото
- таях
- таяха
- таяхме
- таяхте
- таящ
- таяща
- таящи
- таящо
- таящия
- таящата
- таящите
- таящият
- таящото
Как се пише тая
Грешни изписвания: таиа
Като глагол във 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. окончанието е -я след гласна. Като местоимение е дублетна форма на тази.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:таити / та
Като глагол произлиза от праславянското *tajiti (крия, пазя в тайна). Като местоимение е разговорна/съкратена форма на показателното местоимение за женски род 'тази', възхождащо към старобългарското 'та'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тая надежда
- тая злоба
- тая дъх
Фразеологизми:
- тая си дъха
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.