теодикия
[tɛodiˈkijɐ]
теодикия значение:
Какво е теодикия? Философско-богословско учение, чиято цел е да оправдае Бога и неговата благост въпреки наличието на злото в света.
1. (философия / теология) Философско-богословско учение, чиято цел е да оправдае Бога и неговата благост въпреки наличието на злото в света.
- Ударение
- теодики'я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- те-о-ди-ки-я
- Род
- женски
- Мн. число
- теодикии
Примери за използване на теодикия
(философия / теология)
- Лайбниц развива своята теодикия, твърдейки, че живеем в най-добрия от всички възможни светове.
Синоними на теодикия
Как се пише теодикия
Грешни изписвания: теодицея (вариант), тео дикия, теудикия, теодйкия, теодикйя
В българския език по-често се среща формата теодицея, но теодикия е валидна транслитерация на гръцкия корен. Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:theos + dike
От гръцки 'theos' (Бог) и 'dike' (справедливост, правосъдие). Терминът е популяризиран от Готфрид Лайбниц.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнска теодикия
- проблемът за теодикията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
