теракота
[tɛrɐˈkɔtɐ]
теракота значение:
Какво е теракота? Вид керамика от цветна (жълта или червена) печена глина, която не е глазирана; използва се за изработка на художествени предмети, съдове и архитектурни детайли.
1. (изкуство) Вид керамика от цветна (жълта или червена) печена глина, която не е глазирана; използва се за изработка на художествени предмети, съдове и архитектурни детайли.
2. (строителство) Подови плочки, изработени от такъв материал.
- Ударение
- терако̀та
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- те-ра-ко-та
- Род
- женски
- Мн. число
- теракоти
Примери за използване на теракота
(изкуство)
- В музея бяха изложени антични статуетки от теракота.
(строителство)
- Майсторите поставиха новата теракота в кухнята.
Синоними на теракота
Как се пише теракота
Грешни изписвания: теракот, теръкота, теракута
Думата е от женски род (тази теракота), въпреки че в разговорната реч често се среща грешната употреба в мъжки род (този теракот).
Етимология
Произход:Италиански
Оригинална дума:terracotta
От италиански *terracotta* – „изпечена земя“ (terra – земя, cotta – печена). Терминът навлиза в българския език чрез западноевропейското изкуствознание и строителна терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поставям теракота
- антична теракота
- лепило за теракота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
