Dumite-BG – онлайн речник за българския език

терен

[tɛˈrɛn]

терен значение:

Какво е терен? Участък от земната повърхност с неговите физически характеристики, релеф и особености.

1. (география) Участък от земната повърхност с неговите физически характеристики, релеф и особености.
2. (спорт) Специално очертано и подготвено игрище за провеждане на спортни състезания.
3. (геология) Комплекс от скални пластове с еднакъв произход и възраст.
4. (преносно) Област на дейност или среда, в която се развиват определени събития.
Ударение
терѐн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
те-рен
Род
мъжки
Мн. число
терени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на терен

(география)
  • Войниците трудно напредваха през пресечения терен.
  • Теренът е подходящ за строителство на високи сгради.
(спорт)
  • Футболистите излязоха на терена за загрявка.
  • Теренът беше мокър и хлъзгав след дъжда.
(геология)
  • Геолозите изследваха карбонатния терен в района.
(преносно)
  • Партията загуби позиции на политическия терен.

Как се пише терен

Грешни изписвания: тирен

Думата се пише с две е-та. Проверката може да се направи чрез справка с френския оригинал terrain.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:terrain
От френски 'terrain', което произлиза от латинското 'terranum' (земя, почва).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пресечен терен
  • футболен терен
  • строителен терен
  • работа на терен
Фразеологизми:
  • подготвям терена

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.