Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тиара

[tiˈarɐ]

тиара значение:

Какво е тиара? Тройна корона, носена от римския папа при тържествени случаи като символ на неговата власт (до средата на XX век).

1. (история/религия) Тройна корона, носена от римския папа при тържествени случаи като символ на неговата власт (до средата на XX век).
2. (история) Висока украсена шапка, носена от древните персийски и асирийски царе и жреци.
3. (мода) Женско украшение за глава във формата на диадема, обикновено със скъпоценни камъни, носено при официални случаи.
Ударение
тиа̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ти-а-ра
Род
женски
Мн. число
тиари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тиара

(история/религия)
  • В музея във Ватикана е изложена богато украсена папска тиара.
(история)
  • На стенописа владетелят е изобразен със златна тиара.
(мода)
  • Булката носеше изящна диамантена тиара.

Синоними на тиара

Как се пише тиара

Грешни изписвания: тияра, тйара, тиъра
Думата се пише с иа. Не се пише с 'я', въпреки че при изговор може да се чува омекчаване.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:τιάρα
Думата навлиза в българския език чрез латинското 'tiara', което от своя страна произлиза от древногръцкото 'τιάρα' – название на персийска царска украса за глава.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • папска тиара
  • златна тиара
  • диамантена тиара

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.