типичност
[tiˈpit͡ʃnost]
типичност значение:
Какво е типичност? Качеството или свойството да бъдеш типичен; наличие на характерни особености за даден вид, група или явление.
1. (общо) Качеството или свойството да бъдеш типичен; наличие на характерни особености за даден вид, група или явление.
- Ударение
- типѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ти-пич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- типичности
Примери за използване на типичност
(общо)
- Типичността на тази архитектура се крие в орнаментите.
- Липсва типичност в поведението на героя, той е твърде екстравагантен.
Синоними на типичност
Антоними на типичност
Как се пише типичност
Грешни изписвания: типичнос, тепичност, тйпичност, типйчност, типичнуст
Думата завършва на '-ост', което е характерно за съществителни от женски род. Пише се с 'и' в първата сричка (от тип).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:τυπικός (typikos)
Произлиза от прилагателното 'типичен', което идва от гръцката дума 'typikos', свързана с 'typos' (отпечатък, образец, модел). Наставката '-ост' образува абстрактно съществително в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- висока степен на типичност
- социална типичност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
