Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тире

[tiˈrɛ]

тире значение:

Какво е тире? Пунктуационен знак във вид на хоризонтална черта (—), по-дълга от дефиса. Използва се за отделяне на обособени части, при пряка реч, за заместване на пропусната дума или за изразяване на противопоставяне.

1. (езикознание) Пунктуационен знак във вид на хоризонтална черта (—), по-дълга от дефиса. Използва се за отделяне на обособени части, при пряка реч, за заместване на пропусната дума или за изразяване на противопоставяне.
2. (разговорно) Често се използва неправилно като синоним на малко тире (дефис) или съединителна чертица.
Ударение
тирѐ
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ти-ре
Род
среден
Мн. число
тирета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тире

(езикознание)
  • Любовта — това е смисълът на живота.
  • Започна се — каза той тихо.
(разговорно)
  • Напиши думата 'по-бързо' с тире.

Синоними на тире

Как се пише тире

Грешни изписвания: тери, тере, тйре
Думата е от среден род и завършва на . Множественото число се образува с наставката -та: тирета.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:tiret
Заемка от френски език. Произлиза от глагола 'tirer' (дърпам, тегля, чертая).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълго тире
  • средно тире
  • късо тире

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.