то
[tɔ]
то значение:
Какво е то? Лично местоимение за 3 л. ед.ч. среден род, заместващо съществително име от среден род.
1. (граматика) Лично местоимение за 3 л. ед.ч. среден род, заместващо съществително име от среден род.
2. (граматика) Безлично местоимение, използвано при природни явления или състояния.
3. (разговорно) Усилвателна частица или съюзна връзка, често в началото на изречението, за да подчертае следващото твърдение или да изрази колебание/оправдание.
- Част на речта
- местоимение, частица, съюз
- Сричкоделение
- то
- Род
- среден
- Мн. число
- те
Примери за използване на то
(граматика)
- Детето играеше, защото то беше щастливо.
- Кучето избяга, но после то само се върна.
(граматика)
- Навън то гърми и трещи.
- Стана ми лошо, причерня ми пред очите и тогава то се случи.
(разговорно)
- То не беше човек, а звяр!
- То си е за чудене работата.
- Ами... то аз не знаех.
Синоними на то
Как се пише то
Кратка дума, не подлежи на често бъркане.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*to
Наследник на праславянското показателно местоимение за среден род *to.
Употреба
Фразеологизми:
- то се знае
- то се видяло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
