Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тонов

[ˈtɔnof]

тонов значение:

Какво е тонов? Който се отнася до музикален тон, звучене или аудио сигнал.

1. (музика/аудио) Който се отнася до музикален тон, звучене или аудио сигнал.
2. (изобразително изкуство) Свързан с нюансите на цветовете, светлосенките и наситеността.
3. (техника) Който използва тонални сигнали (напр. при телефони).
Ударение
то̀нов
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
то-нов
Род
мъжки
Мн. число
тонови
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тонов

(музика/аудио)
  • Тоновият обхват на певицата е впечатляващ.
  • Настройката на тоновия баланс подобри качеството на записа.
(изобразително изкуство)
  • Художникът използва богат тонов диапазон в картината си.
  • Тоновата корекция на снимката направи цветовете по-живи.
(техника)
  • Телефонът трябва да бъде превключен на тонов режим на набиране.

Синоними на тонов

Антоними на тонов

Как се пише тонов

Грешни изписвания: тоноф, Тунов, Тонув
Пише се с в в края, тъй като при проверка във форми за женски/среден род или множествено число се чува звучният съгласен (тонова, тонови).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тон
Образувано от съществителното 'тон' + наставката за прилагателно '-ов'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тонов режисьор
  • тонов набор
  • тонова скала

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.