топ-
[tɔp]
топ- значение:
Какво е топ-? Първа част на сложни думи, означаваща най-високо ниво, най-добро качество, водеща позиция или върхово постижение.
1. (общо) Първа част на сложни думи, означаваща най-високо ниво, най-добро качество, водеща позиция или върхово постижение.
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- топ
Примери за използване на топ-
(общо)
- топ-модел
- топ-новина
- топ-оферта
Как се пише топ-
Когато топ се използва като пояснение към съществително име и образува с него сложно съществително, се пише полуслето (с дефис): топ-модел, топ-цена. В по-нови текстове често се среща и разделно, когато се възприема като неизменяемо прилагателно, но книжовната норма за сложни съществителни изисква дефис.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:top
Заемка от английското *top* (върх, най-добър). В съвременния български език функционира като първа съставна част на сложни съществителни имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- топ-модел
- топ-листа
- топ-менеджър
