Dumite-BG – онлайн речник за българския език

топче

['tɔpt͡ʃe]

топче значение:

Какво е топче? Малко тяло с кълбовидна, сферична форма; малка топка.

1. (пряко) Малко тяло с кълбовидна, сферична форма; малка топка.
2. (история) Малко, често импровизирано оръдие, използвано в миналото (напр. черешово топче).
Ударение
то̀пче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
топ-че
Род
среден
Мн. число
топчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на топче

(пряко)
  • Детето си играеше със стъклено топче.
  • В супата плуваха топчета от кайма.
(история)
  • Черешовото топче е символ на Априлското въстание.

Синоними на топче

Как се пише топче

Грешни изписвания: топчи, тупче

Думата завършва на , тъй като е съществително име от среден род. Проверката за правопис се извършва чрез формата за множествено число: топчета (звукът 'е' се запазва).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:топ
Умалителна форма на думата 'топ' (тяло с кръгла форма или оръдие), образувана с деминутивната наставка '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стъклено топче
  • супа топчета
  • черешово топче
  • нафталиново топче
Фразеологизми:
  • свивам се на топче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.