Dumite-BG – онлайн речник за българския език

топчия

[topˈt͡ʃijɐ]

топчия значение:

Какво е топчия? Артилерист; войник, който обслужва оръдие.

1. (военно / историческо) Артилерист; войник, който обслужва оръдие.
2. (спорт) Футболист, който често бележи голове; нападател (често използвано за играчите на ФК Арсенал).
Ударение
топчѝя
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
топ-чи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
топчии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на топчия

(военно / историческо)
  • Топчиите заредиха оръдията за поредния залп.
(спорт)
  • Младият топчия отбеляза хеттрик в мача.

Синоними на топчия

Как се пише топчия

Грешни изписвания: тупчия, топчйя

Думата се пише с о (от корена топ). Окончанието е -ия.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:topçu
От турски topçu, произлизащо от top (топка, гюле, оръдие) + суфикс -çu (за професия).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.