тор
[tɔr]
тор значение:
Какво е тор? Вещество (органично или минерално), което се внася в почвата за подобряване на нейното плодородие и подхранване на растенията.
1. (Селско стопанство) Вещество (органично или минерално), което се внася в почвата за подобряване на нейното плодородие и подхранване на растенията.
- Ударение
- то̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- торове
Примери за използване на тор
(Селско стопанство)
- Земеделците разпръснаха минерален тор преди сеитбата.
- Оборският тор е ценен източник на хранителни вещества за градината.
Синоними на тор
Как се пише тор
Думата е от мъжки род, въпреки че често се възприема като веществено съществително. Множественото число е торове.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:torъ
Свързва се с глагола „трия“, „търкам“. Първоначалното значение е „стрито“, „изтъркано“, „отпадък“, преминало в значение на разложена органична материя, използвана за подхранване на почвата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствен тор
- оборски тор
- азотен тор
- минерален тор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
