Dumite-BG – онлайн речник за българския език

точка

[ˈtɔt͡ʃkɐ]

точка значение:

Какво е точка? Препинателен знак (.), който се поставя в края на повествователно изречение или при съкращения.

1. (граматика) Препинателен знак (.), който се поставя в края на повествователно изречение или при съкращения.
2. (математика) Основно геометрично понятие без размери (дължина, площ, обем), което определя място в пространството.
3. (общо) Определено място в пространството, пункт или обект с конкретно предназначение.
4. (преносно) Елемент, раздел или отделен въпрос от програма, дневен ред или документ.
5. (спорт/игри) Единица за отчитане на резултат в състезание или игра.
Ударение
то̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
точ-ка
Род
женски
Мн. число
точки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на точка

(граматика)
  • Сложете точка в края на изречението.
  • Думата „т.е.“ съдържа две точки.
(математика)
  • През две точки минава само една права.
  • Пресечна точка на двете линии.
(общо)
  • Търговска точка.
  • Стратегическа точка на картата.
(преносно)
  • Преминаваме към трета точка от дневния ред.
  • Договорът съдържа спорна точка.
(спорт/игри)
  • Отборът спечели три точки в класирането.
  • Играчът отбеляза решителната точка.

Как се пише точка

Грешни изписвания: тучка
Думата се пише с 'о'. Няма специфични особености при изписването на съгласните.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тъкъ
Произлиза от праславянския корен *tъkъ, свързан с глагола *tъknǫti (тъкна, мушкам, бодвам). Първичното значение е „убождане“, „следа от убождане“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гледна точка
  • мъртва точка
  • връхна точка
  • опорна точка
  • изходна точка
Фразеологизми:
  • слагам точка
  • от гледна точка на

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.