Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тояжка

[toˈjaʃkɐ]

тояжка значение:

Какво е тояжка? Малка тояга; къса или тънка пръчка, използвана за подпиране или удар.

1. (пряко) Малка тояга; къса или тънка пръчка, използвана за подпиране или удар.
Ударение
тоя̀жка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
то-яж-ка
Род
женски
Мн. число
тояжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тояжка

(пряко)
  • Дядото се подпираше на своята дрянова тояжка.
  • Кучето весело гонеше хвърлената тояжка.

Синоними на тояжка

Как се пише тояжка

Грешни изписвания: тояшка, туяжка
При изговор съгласната ж се обеззвучава в ш пред беззвучната к. Проверката се прави с думата, в която съгласната е пред гласна: тояга (редуване г/ж).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тояга
Умалителна форма на думата 'тояга'. Коренът е общославянски или с прабългарски произход, свързан с идеята за удряне или прът.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дрянова тояжка
  • вълшебна тояжка
Фразеологизми:
  • вълшебна тояжка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.