Dumite-BG – онлайн речник за българския език

трезве

[ˈtrɛzvɛ]

трезве значение:

Какво е трезве? Звателна форма (обръщение) към някого, който е трезв (в пряк или преносен смисъл на разумен).

1. (поетично / архаично) Звателна форма (обръщение) към някого, който е трезв (в пряк или преносен смисъл на разумен).
Ударение
трѐзве
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
трез-ве
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трезве

(поетично / архаично)
  • О, трезве човече, как успяваш да запазиш спокойствие?

Синоними на трезве

Антоними на трезве

Как се пише трезве

Грешни изписвания: трезв
Форма с окончание '-е', характерна за звателния падеж на съществителни от мъжки род, приложена към субстантивирано прилагателно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трѣзвъ
Специфична форма на прилагателното 'трезв'. Може да се разглежда като архаичен вокатив (званелен падеж) при субстантивирана употреба или рядка диалектна форма.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.