Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тронче

[ˈtrɔnt͡ʃe]

тронче значение:

Какво е тронче? Малък трон; стол с величествен вид, но с малки размери (често за деца).

1. (пряко) Малък трон; стол с величествен вид, но с малки размери (често за деца).
2. (бита) Специализирано детско гърне или столче с форма на трон.
Ударение
тро̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
трон-че
Род
среден
Мн. число
трончета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тронче

(пряко)
  • На сцената поставиха малко тронче за детето, което играеше царя.
(бита)
  • Купихме музикално тронче, за да се учи бебето да сяда.

Синоними на тронче

Как се пише тронче

Грешни изписвания: трунче
Образувано от корена трон + умалителната наставка -че.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:θρόνος (thronos)
Умалително съществително от 'трон', образувано с наставката '-че'. Думата е навлязла в българския език през европейските езици от гръцки.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • детско тронче
  • златно тронче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.