Dumite-BG – онлайн речник за българския език

трошач

[troˈʃat͡ʃ]

трошач значение:

Какво е трошач? Човек, който чупи, раздробява нещо (напр. камъни) като занаят.

1. (Професия) Човек, който чупи, раздробява нещо (напр. камъни) като занаят.
2. (Техника) Машина или приспособление за трошене (на зърно, камъни, ядки и др.).
Ударение
троша̀ч
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тро-шач
Род
мъжки
Мн. число
трошачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на трошач

(Професия)
  • Трошачите на камъни работеха под жаркото слънце.
(Техника)
  • Челюстният трошач е подходящ за твърди скали.
  • Купихме си нов трошач за орехи.

Синоними на трошач

Как се пише трошач

Грешни изписвания: трушач, трошъч
Изписва се с о в корена (от троша).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:троша
От глагола 'троша' + деагентивна наставка '-ач'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лешникотрошач
  • трошач на камъни

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.