Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тълкувателка

[tɐlkuˈvatɛlkɐ]

тълкувателка значение:

Какво е тълкувателка? Жена, която се занимава с тълкуване, обяснение или интерпретация на текстове, закони, сънища или явления.

1. (общо) Жена, която се занимава с тълкуване, обяснение или интерпретация на текстове, закони, сънища или явления.
Ударение
тълкува̀телка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тъл-ку-ва-тел-ка
Род
женски
Мн. число
тълкувателки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тълкувателка

(общо)
  • Тя е известна тълкувателка на антична поезия.
  • Като опитна тълкувателка на закона, съдийката веднага откри противоречието.

Синоними на тълкувателка

Как се пише тълкувателка

Грешни изписвания: талкувателка, тълкователка, тълкувътелка
Коренът на думата се пише с 'ъ' (тълк), а не с 'а'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлъкъ
Произлиза от глагола 'тълкувам', който има праславянски корен *tъlkъ (преводач, тълкувател). Наставката '-ка' образува женски род от съществителното 'тълкувател'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тълкувателка на сънища
  • тълкувателка на Таро

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.