тълкувач
[tɐlkuˈvat͡ʃ]
тълкувач значение:
Какво е тълкувач? Лице, което обяснява смисъла на нещо (текст, закон, сънища и др.); интерпретатор.
1. (общо) Лице, което обяснява смисъла на нещо (текст, закон, сънища и др.); интерпретатор.
- Ударение
- тълкува̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тъл-ку-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- тълкуватели
Примери за използване на тълкувач
(общо)
- Той беше известен тълкувач на древни ръкописи.
- Конституционният съд е единственият официален тълкувач на Конституцията.
Синоними на тълкувач
Как се пише тълкувач
Грешни изписвания: талкувач, тълковач, тълкувъч
Пише се с 'ъ' в корена (тълк-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тлъкъ
Произлиза от праславянския корен *tъlkъ (обяснение, смисъл), свързан със старобългарския глагол 'тлъковати' (обяснявам, превеждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- тълкувач на закона
- тълкувач на сънища
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
