Dumite-BG – онлайн речник за българския език

тъма

[tɐˈma]

тъма значение:

Какво е тъма? Пълна липса на светлина; дълбок мрак.

1. (пряко) Пълна липса на светлина; дълбок мрак.
2. (преносно) Състояние на невежество, липса на просвета или култура.
3. (архаично / поетично) Огромно, несметно количество (хиляди, безброй).
Ударение
тъма̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тъ-ма
Род
женски
Мн. число
тъми
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тъма

(пряко)
  • В стаята цареше непрогледна тъма.
  • Отвън е такава тъма, че не се вижда нищо.
(преносно)
  • Народът е живял в духовна тъма столетия наред.
(архаично / поетично)
  • На площада се бе събрала тъма народ.

Как се пише тъма

Грешни изписвания: тама

Кореновата гласна е ъ, наследена от ерови гласни в старобългарския (тьма -> тъма).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тьма
Наследник на праславянското *tьma. Думата има паралели в почти всички славянски езици. В старобългарския е означавала и числото 10 000 (безброй).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непрогледна тъма
  • духовна тъма
  • тъма народ
Фразеологизми:
  • потъвам в тъма

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.