Енциклопедия на българския език

тънещ

[ˈtɤnɛʃt]

тънещ значение:

Какво е тънещ? Който потъва или е потопен в нещо (течност, мъгла, мрак).

1. (пряко) Който потъва или е потопен в нещо (течност, мъгла, мрак).
2. (преносно) Който пребивава изцяло в дадено състояние (обикновено негативно или на изобилие).
Ударение
тъ̀нещ
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
тъ-нещ
Род
мъжки
Мн. число
тънещи
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тънещ

(пряко)
  • В далечината се виждаше кораб, тънещ в гъстата мъгла.
(преносно)
  • Намериха го тънещ в мизерия и забрава.
  • Това беше палат, тънещ в разкош.

Синоними на тънещ

Антоними на тънещ

Как се пише тънещ

Грешни изписвания: тънащ, танещ
Причастието се образува от глагола тъна (от III спрежение, но с гласна е в окончанията за причастия, характерна за I и II спрежение по аналогия или архаични форми, тук конкретно следва модела на глаголите на -а с мека съгласна пред тях или променливо ятово правило, но правоговорно е с е).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:тъна
Сегашно деятелно причастие от глагола *тъна* (от старобългарски *потънѫти*), образувано с наставката *-ещ*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тънещ в разкош
  • тънещ в мизерия
  • тънещ в забрава
  • тънещ в разруха