търкулване
[tɐrˈkulvɐnɛ]
- Ударение
- търку̀лване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тър-кул-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- търкулвания
Как се пише търкулване
Грешни изписвания: търколване, таркулване, търкулвъне
Коренът се пише с ъ (тър-) и у (кул-). Проверява се с 'търкалям'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:търкалям
Образувано от глагола 'търкулвам'/'търкулна', който е сродна форма на 'търкалям'. Коренът съдържа звукоподражателния елемент 'тър-', свързан с въртене и шум от движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- случайно търкулване
- леко търкулване
Фразеологизми:
- търкулнала се тенджерата, та си намерила похлупака
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
