търсач
[tɐrˈsat͡ʃ]
търсач значение:
Какво е търсач? Човек, който активно издирва или проучва нещо (изкопаеми, съкровища, истината, приключения).
1. (общо) Човек, който активно издирва или проучва нещо (изкопаеми, съкровища, истината, приключения).
2. (техника) Уред или приспособление за откриване на обекти (напр. оптически търсач при телескопите или металотърсач).
- Ударение
- търса̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- тър-сач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- търсачи
Примери за използване на търсач
(общо)
- Той беше страстен търсач на силни усещания и екстремни спортове.
- Златотърсачите са специфичен вид търсачи на ценни метали.
(техника)
- Астрономът настрои оптическия търсач, преди да погледне през основния обектив.
Синоними на търсач
Как се пише търсач
Грешни изписвания: тарсач, търсъч
Пише се с ъ в корена (от търся).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:търся
От глагола 'търся' + наставка '-ач'. Сродна със старобългарското *trъsiti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търсач на силни усещания
- търсач на съкровища
- оптически търсач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
