Dumite-BG – онлайн речник за българския език

увенчаване

[uvɛnˈt͡ʃavanɛ]

увенчаване значение:

Какво е увенчаване? Поставяне на венец върху главата на някого като знак на почит, победа или при бракосъчетание.

1. (пряко) Поставяне на венец върху главата на някого като знак на почит, победа или при бракосъчетание.
2. (преносно) Успешно завършване на дело, усилие или процес; постигане на крайна цел.
Ударение
увенча̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-вен-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
увенчавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увенчаване

(пряко)
  • Церемонията по увенчаването на победителя беше тържествена.
(преносно)
  • Увенчаването на проекта с успех донесе радост на екипа.

Антоними на увенчаване

Как се пише увенчаване

Грешни изписвания: увинчаване, овенчаване, увенчъване, увенчавъне
Пише се с е в корена (от венец) и окончание -ане за отглаголни съществителни от III спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣньць
Произлиза от 'венец'. Глаголът 'увенчавам' (слагам венец) се развива в метафоричен смисъл за завършване или награждаване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • увенчаване с успех
  • увенчаване с лаври
  • увенчаване на кариерата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.