Dumite-BG – онлайн речник за българския език

увълчване

[uˈvɤɫt͡ʃvɐnɛ]

увълчване значение:

Какво е увълчване? Процес на ожесточаване, озверяване или отчуждаване от хората; придобиване на хищнически или свиреп нрав.

1. (преносно) Процес на ожесточаване, озверяване или отчуждаване от хората; придобиване на хищнически или свиреп нрав.
Ударение
увъ̀лчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-вълч-ва-не
Род
среден
Мн. число
увълчвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на увълчване

(преносно)
  • Войната често води до морално увълчване на участниците в нея.
  • Това увълчване на обществото ни прави безразлични към болката на другите.

Синоними на увълчване

Антоними на увълчване

Как се пише увълчване

Грешни изписвания: овълчване, увалчване, увълчвъне
Представката е у-, означаваща придобиване на качество (като в 'уеднаквяване'). Коренът се пише с ъ (вълк).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вълк
Образувано от съществителното 'вълк' чрез префикс 'у-' и наставка за глаголно действие, означаващо придобиване на качествата на вълк.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.