Dumite-BG – онлайн речник за българския език

угоднича

[uˈɡɔdnit͡ʃɐ]

угоднича значение:

Какво е угоднича? Държа се раболепно, старая се прекалено да се харесам на някого с цел лична облага; подмазвам се.

1. (Поведение) Държа се раболепно, старая се прекалено да се харесам на някого с цел лична облага; подмазвам се.
Ударение
уго̀днича
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-год-ни-ча
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
III спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на угоднича

(Поведение)
  • Той постоянно угодничи на началника си, надявайки се на повишение.
  • Не обичам хора, които угодничат и нямат собствено мнение.

Антоними на угоднича

Как се пише угоднича

Грешни изписвания: огоднича, угуднича, угоднйча
Думата започва с у-, тъй като коренът е свързан с угода.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:угоден
Произлиза от прилагателното 'угоден', което е с праславянски корен *godъ (подходящо време, угода).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • угоднича на властта
  • угоднича пред силните

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.