угодничещ
[uˈɡɔdnit͡ʃɛʃt]
угодничещ значение:
Какво е угодничещ? Който проявява прекалено старание да се хареса на някого; сервилен, подмазвачески.
1. (Пряко) Който проявява прекалено старание да се хареса на някого; сервилен, подмазвачески.
- Ударение
- уго̀дничещ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-год-ни-чещ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- угодничещи
Примери за използване на угодничещ
(Пряко)
- Той хвърли угодничещ поглед към началника си, надявайки се на повишение.
- Угодничещото му поведение дразнеше всички в колектива.
Синоними на угодничещ
Как се пише угодничещ
Грешни изписвания: угодничеш, огодничещ, угудничещ, угоднйчещ
Думата завършва на -щ, тъй като е сегашно деятелно причастие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:угоднича
Сегашно деятелно причастие, образувано от глагола 'угоднича' (старая се да угодия някому с користна цел). Коренът е свързан с 'годен', 'угода'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- угодничещ поглед
- угодничещ тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
