Dumite-BG – онлайн речник за българския език

угро-фински

[ˈuɡro ˈfinski]
Ударение
у'гро-фи'нски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
уг-ро-фин-ски
Род
мъжки
Мн. число
угро-фински
Докладвай грешка в описанието

Как се пише угро-фински

Грешни изписвания: угрофински, огро-фински, угру-фински, угро-вински, угро-фйнски, угро-финскй

Сложни прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение (и угри, и фини), се пишат полуслято (с дефис).

Етимология

Произход:Руски/Немски
Оригинална дума:Ugro-finnish
Терминът е съставен от етнонимите 'угри' (общо название на унгарци, ханти и манси) и 'фини'. Навлязъл в лингвистиката през 19 век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • угро-фински езици
  • угро-финска общност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.