Dumite-BG – онлайн речник за българския език

удача

[uˈdat͡ʃɐ]

удача значение:

Какво е удача? Благоприятно стечение на обстоятелствата; постигнат успех в начинание.

1. (общо) Благоприятно стечение на обстоятелствата; постигнат успех в начинание.
Ударение
уда'ча
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-да-ча
Род
женски
Мн. число
удачи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на удача

(общо)
  • Това беше голяма удача за младия писател.
  • След поредица от несполуки, най-после го споходи удача.

Антоними на удача

Как се пише удача

Грешни изписвания: одача, удъча
Думата започва с у (представка). Пише се с а под ударение.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:удача
Заемка от руски език, навлязла в българския книжовен език през Възраждането и следосвобожденския период. Коренът е свързан с глагола 'дам' (да се удаде).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма удача
  • творческа удача
  • редка удача

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.