удовлетворително
[udovlɛtvoˈritɛɫno]
удовлетворително значение:
Какво е удовлетворително? По начин, който покрива изискванията или очакванията; достатъчно добре, за да бъде прието.
1. (общо) По начин, който покрива изискванията или очакванията; достатъчно добре, за да бъде прието.
2. (образование) Оценка, съответстваща на 'Среден 3' в шестобалната система (в по-стари контексти или описателно).
- Ударение
- удовлетворѝтелно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- у-дов-лет-во-ри-тел-но
Примери за използване на удовлетворително
(общо)
- Студентът се представи удовлетворително на изпита.
- Системата работи удовлетворително, макар и с малки прекъсвания.
(образование)
- Знанията му бяха оценени като удовлетворителни (удовлетворително).
Синоними на удовлетворително
Антоними на удовлетворително
Как се пише удовлетворително
Грешни изписвания: удолетворително, удовлетворитрелно, одовлетворително, удувлетворително, удовлетвурително, удовлетворйтелно, удовлетворителну
Важно е да се запази групата -вл- (удовлетворително), която често изпада в разговорната реч.
Етимология
Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:удовлетворить
Заемка или калка от руски, базирана на старобългарски елементи: 'воля' + 'творити' (правя волята на някого, насищам желание).
Употреба
Чести словосъчетания:
- справям се удовлетворително
- звучи удовлетворително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
