удовлетворяване
[odovlɛtvoˈrʲavanɛ]
удовлетворяване значение:
Какво е удовлетворяване? Процесът на изпълнение на желание, потребност, изискване или молба.
1. (Общо) Процесът на изпълнение на желание, потребност, изискване или молба.
2. (Право) Изпълнение на претенция или иск (напр. на кредитор).
- Ударение
- удовлетворя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- у-дов-лет-во-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- удовлетворявания
Примери за използване на удовлетворяване
(Общо)
- Фирмата работи за пълното удовлетворяване на изискванията на клиентите.
- Удовлетворяването на основните жизнени нужди е приоритет.
(Право)
- Съдът постанови удовлетворяване на иска на ищеца.
Синоними на удовлетворяване
Антоними на удовлетворяване
Как се пише удовлетворяване
Грешни изписвания: одовлетворяване, удувлетворяване, удовлетвуряване, удовлетворявъне
Думата започва с у-. Съдържа корена 'воля' (в стара форма), но се пише слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:удовлетворявам
Отглаголно съществително, произлизащо от глагола 'удовлетворявам' (от старобългарски, калка на гръцки, съдържа 'воля' и 'творя').
Употреба
Чести словосъчетания:
- удовлетворяване на потребности
- удовлетворяване на молба
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
